За разлика от другите страхове – страха, който по изследвания на психолози може смело да поставим в списъка на човешките страхове на второ място след смъртта. Това е страхът от публични изяви.
Сухота в гърлото, тресящи се крака, дрезгав глас, забравяне на текста, бъркане на думите, всички могат с лекота да продължат този списък, обръщайки се към собственния си опит.
Какво се случва с нас, когато сме пред публика? Ако не влизаме в подробности, то главния герой тук е адреналина, хормона на тревогите. Човека е същество с история. Още от древни времена са заложени в него инстинктите : ако има опасност, трябва да се биеш или да бягаш. Прилагането на максимум физически усилия помага на организма да изхвърли голямо количество адреналин от кръвта. Това важи и за наши дни, но ние вече не се бием, а се потим, пребледняваме, забравяме текста и др.
А защо позицията „един пред всички“ подсъзнателно възприемаме като силна опасност? Същите древни времена са формирали човека и като социално същество, силно зависимо от взаимоотношенията с останалите „членове на групата“. Отделянето от групата означавало незабавна смърт.
Още една причина за вълнение преди изявата е първичния ход на мисли. Ако човек е свикнал да мисли по някакъв определен начин, то освен неговото лично желание НИЩО ДРУГО НЯМА ДА ПОМОГНЕ да се промени.
Много хора са привикнали от детството да мислят: „ Моите изяви не са интересни. Аз не мога да го правя“. Като следствие те се отказват да излизат, дори когато им се налага и много хора им казват, че ще бъде добре и интересно.
Те продължават да вярват в своите детски убеждения, за неинтересните изяви. И изпитват дискомфорт, стрес, напрежение, вълнение.
Може ли въобще с това да се направи нещо, или увереността на сцената е дар , само за щастливците?
Важно е да знаете че страхът, не е най-опасния враг. Много по-опасни са безразличието, скуката, вялостта в момент, когато е необходимо да бъдем ярки , запленяващи, изразителни. Или обратното, прекомерната възбуда там, където трябва да бъдем спокойни, солидни, сероизни и уравновесени. За това, най-важната задача е не просто да се преодолее страха пред аудиторията, а да овладеят навиците да се предизвиква в себе си нужното емоционално състояние за дадения момент, т.е. преодоляване на страха за сметка управление на своето състояние.
До колко това е възможно?
МОЖЕМ ДА СЕ НАУЧИМ ДА НЕ СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ПУБЛИЧНОТО ИЗЯВИ!
——————————————————————————————————————————–
Още интересни статии по темата:
Езика на тялото – бариери с ръце.
——————————————————————————————————————————–
Актуални тренинги и обучения по темата:
Ораторско майсторство: Тренинг „Техника за работа с вокално-речевите характеристики на гласа“. Едномесечен дистанционен практикум
Публичната реч.