Психофизиология на потребностите

         Потребностите на клиента

В цялостната поведенческа реакция на всеки жив организъм, потребностите, мотивацията и емоциите са в неделимо единство, въпреки, че съдържателно, и експериментално те могат да се разделят, тъй като отразяват активността на дори и тясно взаимодействащи, но специализирани отдели на централната нервна система, от една страна и изпълняващи различни функции в обезпечаване на поведението, от друга страна.

Определение и класификация на потребностите

Потребности – форма на връзка на организма с външния свят и източник на неговата активност. Именно потребностите се явяват вътрешните същностни сили на организма, насърчават  го към разни форми на активност (дейност), необходими за съхраняване и развитие на индивида и рода като цяло. Потребностите на живите същества са  доста разнообразни. Повечето изследователи отделят три вида потребности: биологични, социални и идеални.

Биологични потребности. Те са обосновани от потребността от поддържане на постоянната  вътрешна среда на организма. Насърчаваната от тях активност винаги е насочена към постигане на оптимално ниво на функциониране на жизнените процеси, за постигане на полезния, приспособителен резултат. Тази активност се възобновява при отклоняване на параметрите на вътрешната среда от оптималното ниво и се прекратява при неговото достигане.

Биологичните потребности (вода, храна, безопасност и др.) са свойствени както за човека, така и за животните. Разликата е само,  че при животните повечето потребности носят инстинктивен характер.

Инстинктите може да се разглеждат като функционални системи, в които генетично са „предопределени“ не само качествата на външните предмети ( или живи същества), способни да удовлетворят тези потребности, но и основните последователности ( схеми, програми) на поведенчески актове, водещи към постигане на полезен резултат.

Биологичните потребности на човека се различават от аналогичните потребности на животните. Основното различие, преди всичко е в нивото на социализация на биологичните потребности, които могат съществено да се променят под влияние на социо-културни фактори. Така например, социализацията на хранителната потребност е породила високо ценимото изкуство на кулинарията и естетизацията при потребление на храна. Известно е също, че в някои случаи хората са способни да потискат в себе си биологичните потребности (хранителна, полова и др.), ръководейки се от цели  от по висш порядък.

Потребностите, осигуряващи нормална жизнена дейност на организма са добре известни – това са потребност от храна, вода, оптимални екологични условия (съдържание на кислород във въздуха, атмосферно налягане, температурата на околната среда и др.). Особено място заема потребността от безопасност. Неудовлетвореността от такава потребност ражда усещане за страх и тревога.

Социални и идеални потребности. Физиологията на висшата нервна дейност е подходяща за определяне природата и състава на социалните и идеални потребности, базирайки се на представите за съществуването  на вродени, безусловни рефлекторни основи на поведение, имащи универсален характер и проявявайки се в поведението както на висшите животни, така и на човека.

Социалните нужди в качеството на първооснова включват следните видове…