Техники за вербализация на емоциите и чувствата

Обменяйки комуникативни сигнали, партньорите предават информация за своите вътрешни психически състояния; емоции, чувства, преживявания. Емоциите и чувствата са важен регулатор на личностната комуникация. Заедно с това емоционалното напрежение на партньорите, тяхната развълнуваност, импулсивност, нервност, нетърпение могат да изкривяват смисловото поле на информацията, създавайки „емоционален шум“, във връзка с което възниква необходимост от оптимизация на емоционалния фон на междуличностната комуникация. Това се постига с помощта на техники за регулиране на емоционалното напрежение. Затова важно звено на технологичната верига на информационно-комуникативните технологии е вербализация на емоциите и чувствата.

Техниките на вербализация на емоциите и чувствата включват:

• Непосредствена вербализация на собственото си емоционално състояние и това на партньора;
• Косвена вербализация на емоциите и чувствата на партньора;
• Метафорическа вербализация на емоционалното състояние на партньора;
• Вербализация значимостта на партньора.

Техниката за непосредствена вербализация на емоциите и чувствата се състои в пряко информиране на партньора за собственото си емоционално състояние ( „Мен ме развълнува…“, „ Аз се разтревожих от ….“, „ Мен ме радва…“) или вербализация на преживяваните от партньора емоции и чувства ( „ Вас ви безпокои…..“, „ Вас ви тревожи…“, „ Вас ви удивлява…“). Непосредствената вербализация позволява малко да се намали напрежението в психоемоционалния фон на междуличностната комуникация .

Косвена (индиректна) вербализация на емоциите е по-ефективна за локализация на негативните емоции на партньора, когато тяхната непосредствена вербализация е не само неуместна, но и неприемлива ( например, в сложни конфликтни ситуации, когато пряката ( непосрествена) вербализация на негативното емоционално състояние на партньора само провокира …