Праг на ранимост и ниво на значимост

Самовнушението е преразпределение на вътрешните значимости

Колко често се казва: разболял се на нервна почва. Под това се разбира, че човекът е имал такива психотравмиращи обстоятелства, които не е могъл да преодолее и се е разболял. В такъв случай се казва, че причината е стресовата ситуация.

Неправилно е под стрес да се разбира само такова нервно напрежение, което води до заболяване. „Стресът представлява неспецифичен отговор на организма на всяко предявено към него изискване.” Следователно не само нервното напрежение е стрес. Стрес предизвиква всяко непривично за организма въздействие: чувство на гняв, страх, ненавист, радост, любов, силен студ или топлина, инфекция, приемане на лекарства и др. Организмът трябва да се приспособи и началният етап на приспособяването към всяко едно от изброените явления, предизвикващи стрес, е еднакъв, т.е. организмът реагира еднозначно на всяко силно чувство и усещане.

Ханс Селие въведе също така понятието дистрес. Ако стресът е изобщо напрежението, натискът, то дистресът е мъката, нещастието.

Човек трябва да се бори с дистресовите ситуации, да се старае по-бързо да излиза от тях. Избягването на стресовите ситуации е и невъзможно и ненужно. „Стресът е самият живот, отсъствието на стрес означава смърт”- твърди Селие.

И продължително действащият стрес, и продължително действащият дистрес са вредни. Организмът, срещайки се с необикновено въздействие, отначало отговаря с реакция на тревога. След това настъпва втората фаза- на съпротива, която се проявява в изработването на сили и средства, насочени за борба със стресорите (факторите, предизвикващи стрес). Третата фаза е фазата на изтощение, когато са се изчерпали защитните сили и организмът се разболява.

Продължителното психично напрежение, предизвикващо изтощаване на защитните сили, може да стане причина за заболявания, които се наричат психогени.

Реакцията на различните хора към един и същи дразнители в напълно еднакви ситуации може да бъде различна. При едни и същи обстоятелства един човек силно се вълнува, , а друг запазва невъзмутимо спокойствие. Следователно всичко зависи не от самите фактори, а от реакцията към тях, която на свой ред зависи не само от характера, но и от индивидуалността, от възпитанието и самовъзпитанието. Това позволява да се направи изводът, че можем да възпитаме в себе си една или друга реакция към екстремни ситуации.

За да използваме това положение, ще използваме понятието праг на ранимост…