Решаване на проблемите в екипа с помощта на ситуационният анализ

Ситуационен анализ (или анализ на актуалните ситуации) всеки човек осъществява съзнателно или несъзнателно, но ежедневно – от ранно детство до дълбока старост. Без него не трябва да се прави дори и крачка. На битово ниво това е анализ на текущата ситуация с цел определяне на своите краткосрочни действия и поведенческа линия. Процесът на ситуационния анализ се предизвиква от най-различни събития: появата на нова играчка в приятелката, прогноза на времето, влошаване на отношенията в работната група, промяната в валутния пазар, избор на съпруг  и т.н

Ситуационният анализ е процесът на оценка на външните и вътрешните обстоятелства ( минало, настояще и бъдеще време ), за да се определи най- рационално поведенческата линия. Ситуационния анализ на минали събития осигурява безценен опит в оценката на степента на коректност на предишните аргументи и действия. Ситуационният анализ на текущи събития е необходим, за да знаем как да се държим. Ситуационният анализ на очакваните събития наричат прогнозиране.

Проблемът никога не „ пада от небето“. Той е резултат от:

• променящите се външни условия;
• промяна на вътрешните условия ( състояния) ;
• поява на неочаквано препятствие;
• прояви на нови аспекти, гледни точки, открити в резултат на нашите действия;
• нашето намерение да се заемем с нова тема, нова сфера на отношения (дейност, производство), т.е. да се заемем с това, за което нямаме предишен опит.

Защо е необходимо специално да се занимава с формирането на умения за анализ на ситуацията, след като ние и така постоянно го използваме? Работата е там, че в така наречените битови ситуации, битовия ситуационен анализ често ни подвежда. Ние не се доверяване много на резултатите от собствения анализ и се обръщаме за помощ към опитен човек ( приятел, началник, юридическа консултация), психолог). В какво са основните недостатъци на битовия ситуационен анализ?

• Недостатъчно развитие на „дисциплинирано“ мислене: хаотичност на разсъжденията, постоянно прескачане от едни на други обстоятелства, не завършване на анализа на предходните, „зацикляне“ на детайлите, блуждение в собствените асоциации;
• Анализът, като правило, е един от най-очевидните сценарии на действия ( тъй като по-голяма част от сценариите не се задържат в главата);
• Недостатъчно внимание на „вторичните“ обстоятелства (факти , условия, лични състояния ), които може би са в категорията „малки“ , поради липсата на информация за тях , а не защото те наистина са незначителни;
• Прибързаното желание да се отиде на крайния резултат от анализа, пренебрегване на видимите „дреболии“;
• Силен емоционален фон, на който и под въздействието на който се осъществява хаотичен ( или дори истеричен) анализ на ситуацията;
• Липса на вътрешна увереност и убеденост в надеждността на резултатите на своя анализ.

Технологичният ситуационен анализ се състои от три последователни, автономни етапа (процедури)…