Как се формират правилата на играта в организацията – Корпоративната култура

Корпоративната култура е един вид  „колективна интелигентност“  на организацията. Тя определя начина, по който организацията ще мисли и  ще функционира.

Основният елемент на този „разум“ са тези „правила на играта“, по които живеят всички участници в организацията. Съдържанието на  тези правила не е напълно установен в нейните документи. Но той е твърдо усвоен от служителите: „ Това – може, това – не“. Въпреки това, много правила дори не се осъзнават. Неосъзнати в бъдещето и добре скрити в колективното несъзнателно, те управляват вашата компания независимо от това, как вие искате да я управлявате.

„Правила на играта“  за дадена организация не трябва да бъдат записани във вид на инструкции и да се пуснат в действие с волево решение. Те възникват, закрепват се и се променят по определени закони. Как това се случва може ярко да се види в един експеримент.

История с маймуни

Има клетка. В нея на тавана е завързана връзка с банани. Под тях има стълба. Огладняла, една от маймуните решила да стигне бананите. Веднага след като тя докосва стълбата се отваря кран, който полива всички маймуни с много студена вода. Минава малко време и друга маймуна се опитва да стигне бананите. Същото действие с водата. Третата маймуна се опитва да стигне бананите, но останалите я хващат, защото не искат студен душ.

Какво се случва? В групата възниква правило: не се стреми към банана и няма да има студен душ. Дотогава, докато продължават опитите, всяко подобно събитие закрепва това правило. И така, докато правилото не се закрепи в групата дотолкова, че самата група започне да поддържа неговото изпълнение. По-добре да се изчака графика на хранене, отколкото да плащат за някакъв толкова жалък банан …След това вече водата може да бъде спряна.

После заменете една от маймуните с нова. Тя веднага ще се опита да достигне бананите. За свой ужас тя вижда злите физиономии на останалите маймуни, които я атакуват. След третия опит тя разбира, че няма да може да достигне банана….

След това извадете от клетката още една маймуна и я заменете с нова. Веднага, след като тя се опита да стигне банана, другите маймуни задружно я атакуват и при това, първата заменена маймуна с най-голям ентусиазъм. И така, постепенно заменяйки маймуните в клетката, ще се получи така, че ще останат маймуни, които на никоя няма да позволят да стигне банана, при това никоя от тях не е поливана с водата.

И така, при вас се установява устойчива норма – не трябва да се опитваш да стигнеш банана. Защо не трябва – вече никой не знае. Тези, които са могли да обяснят, вече ги няма, те са в друга клетка. Не трябва – и това е. Така е прието.

Попадналите нови маймуни в клетката бързо са научават на новото правило: тръгнеш ли към банана, съседите ще те набият. Защо ще те набият – неизвестно. Така е прието при тях.

Маркучът с водата виси отстрани, никой не смята да ги полива с вода, а това правило продължава да живее и работи. Ако някой се опита да привлече вниманието им към банана или се опита да го стигне, намирайки се вътре в клетката ( като “колега”) – изходът в повечето случаи е предсказуем. Ако някой се опита да привлече внимание си към банана, намирайки се вън ( като „съветник“) – вежливо го изслушват, а после въздишат и се обръщат.

Как се раждат правилата на играта

Хората, които работят в компанията , носят със себе си някои от представите за правилата на играта. При това, правилата се закрепват в групата именно в този вид, в който са били донесени от хората, дори това да е самия лидер.

Първичните правила трябва да бъдат изпитани в действие. Само преминавайки през редица събития и получавайки съответния опит, групата окончателно формулира това правило, което действително ще работи тук. Може да се случи и така, че формулировката на правилата в процеса на изпитание може да се промени на противоположна.

Ще разгледаме модел, по който протича създаването на правилата на играта в групата. Трите основни фактора тук са …