Умение да владееш себе си

Вълнението е естествено състояние за всеки човек, на който не е безразлично това, което прави. Затова да се препоръчва съвсем да не се вълнуваш е равносилно на това да не дишаш. Съвсем друго е, когато вълнението е прекалено и е необходимо да се справяш с него, когато то пречи на работата.

Освен това, съществува взаимовръзка между нивото на мотивация и резултативността  на действията, което се проявява в следното: колкото повече искате и се стараете да направите нещо, толкова по-добър е в началото резултата. След това искате още повече, силно се безпокоите и резултатът престава да расте, оставяйки си на предишното ниво. След това вие непоносимо искате да постигнете желания резултат. При това вие започвате така да се вълнувате, че започвате да изтръпвате при мисълта за неуспех, и в крайна сметка продуктивността само ще пада.

 Колкото повече се страхувате да не извършите грешка, толкова по-голяма е вероятността тя да стане.

В спорта това се нарича „предстартова треска“ – толкова преживява, че изгаря на старта. В психологията, това е „самопрограмирано пророчество“ (self-fulfilling prophecy): толкова е мислил и се е тревожил за възможния неуспех, че в крайна сметка го въплътил в живота си. Или, решението на сложни задачи не се постига при твърде завишена мотивация, ако тя поражда силно вълнение и страх пред грешки. Същия е закона за диалектиката – крайността преминава в своята противоположност. Затова трябва да се избавим не въобще от емоциите, а от деструктивните чувства. Необходимо е да сваляме излишната мотивация като повишена температура, говорейки си: „Това е дреболия в сравнение със световната революция“.

 Съществуват две стратегии на поведение…