Самоуважение, удовлетворение, вътрешна свобода и увереност в себе си

Тези четири чувства образуват фундамента на нашето вътрешно равновесие. При правилно отношение към обкръжаващия ни свят човек се освобождава от неувереността. Благодарение на развитието на контактите и привързаността изчезва самотата, а успехите укрепват увереността в себе си.

Човешките, социални отношения, за да постигнат равновесие  се строят на  базата на компенсации, например взимаш и даваш. Ще разгледаме компенсацията, която е най-важна за човек и едновременно с това и най-опасна, а именно  – уравновесяване на противоположните чувства за постигане на равновесие вътре в собственото „АЗ“.

Ако някой се чувствува неуверено във взаимоотношенията с противоположния пол, при среща с важна или известна личност, излизайки пред голяма аудитория, в разговор на чужд език, или още в някаква необичайна ситуация, с помощта на упражнения и опит, неувереният човек може да придобие желаната увереност.

Ако  правим това, което е необходимо, то ние по-често ще се справяме със задачите и трудностите, които ни предлага животът. Така, чрез разрешаване на задачите, преодоляване на трудностите и постигнатите успехи, ние преминаваме пътя от състояние на дискомфорт до вътрешно равновесие.

Нашето „АЗ“ ще бъде в пълен порядък, ако сме внесли баланс в своето отношение към външния свят. Но нашето състояние става опасно, когато нашите „чувства за самите себе си“ излизат извън равновесие.  Нашето „АЗ“ се разпада на противоположни полюси, влиза в непримирими противоречия, противоположностите взаимно се усилват, противоречията се изострят. Тогава махалото между самовъзхищението и депресиращото саморазочарование започва да се люлее все по-бързо и по-силно. Илюзиите и депресиите, страховете и стремежите започват да се въртят в кръг. Нашето „АЗ“ се превръща в омагьосано махало с два полюса.

Който попадне в затворения водовъртеж на безплодните събития, постоянно ще се върти в този кръг на безизходицата. Със собствени сили едва ли ще ни се отдаде да се освободим. Това потвърждават безизразните и разочаровани, сурови и страдалчески лица, които ни обкръжават всеки ден.

Много важно за нас  е да споделим как да избягаме от безпомощността. Но това е сложна задача. Много хора смятат чувствата, заради които ние попадаме в омагьосания кръг (суета, завист, омраза, презрение, желанието да се унижават  и да се използват хората, и др.) за „съвършено нормални“.

 Други хора смятат, че е “модерно” умишлено да култивират егоизъм в себе си, като при това  съвсем неправилно тълкуват понятието „самоконтрол“. Някои от нашите съвременници изострят собствения си егоцентризъм, когато в търсене на своята идентичност практикуват нездраво самовлюбване. Това, че декларират егоизма, като самопознание нерядко не е нищо друго, освен психологическа зависимост от „АЗ“ (АЗ – зависимост).

Нито спорните „АЗ“ – психология („АЗ-възрастен, АЗ“ – родител и „АЗ“ – дете), нито религиозни учения за морала, нито социалните норми на приличие не са довели до разбирането на много важно  жизнено  правило: нашата съвест  ясно реагира на нарушаването на границите на нормалните чувства за себе си. А именно от това (четирите основни нагласи към себе си) зависи нашето вътрешно равновесие и нашето благополучие.

• Самоуважение.
• Вътрешно удовлетворение.
• Вътрешна свобода.
• Увереност в себе си.

Самоуважение

Успоредно със самоуважението съществуват две свързани с него противоположности в негативния смисъл: …