Психологическа защита и владеене на емоциите (копинг)

В качеството на основни способи за адаптация към трудни, стресови ситуации се разглеждат механизмите за психологическа защита и механизмите справящото (копинг) поведение.

Механизмите за психологическа защита са насочени към отслабване на психическия дискомфорт и се реализират като правило в рамките на неосъзната дейност на психиката.

Стиловете и стратегиите на справящото поведение се разглеждат като отделни елементи на съзнателното поведение, с помощта на които човек се справя с жизнените трудности.

По такъв начин, в качеството на основно различие на защитните механизми от справящото поведение е неосъзнатото включване на първите и съзнателното, целенасочено използване на последните. Във връзка с това много изследователи разглеждат психологическата защита като механизъм пасивен тип, не способстващ пълноценна адаптация.

Независимо от това, че и справящото поведение и защитните механизми се базират на тъждествени процеси, те се различават по своята насоченост – или на продуктивната или на слабата адаптация. Справящото поведение се определя като гъвкаво, целенасочено и ориентирано на реалността, докато защитното поведение е ригидно, принудено и изкривяващо действителността. Ако справящите процеси са насочени към активното изменение на ситуациите и удовлетворяване на значимите потребности, то процесите за защита са насочени към смекчаване на психологическия дискомфорт. Защитните механизми могат да се разглеждат като интрапсихически форми за преодоляване на стреса, като пасивно копинг-поведение, насочено на намаляване на емоционалното напрежение преди ситуацията да се е променила.

Психологическата защита също се определя като една от формите на психически регулативни механизми, имащи място в случаите, когато личността не може адекватно да оцени чувството на безпомощност, предизвикано от външни или вътрешни конфликти, не може да разбере неговите истински източници и успешно да се справи със стреса. Защитните механизми са насочени към намаляване на усещанията на изразения дискомфорт, което се постига предимно по пътя на изкривяване на възприятието и оценката на външния и вътрешен свят.

Има две групи методи за психологическа защита:

• Симптоматически техники – употреба на алкохол, успокоителни и др.
• „Интрапсихически техники на когнитивна защита“ – идентификация, отрицание, потискане, преместване, реактивно преобразуване, проекция и интелектуализация.

Психологическите защити са неизбежни, типични и нормални механизми, регулиращи психическата активност на субекта и заедно с това обезпечаващи гъвкавост и пластичност на неговото взаимодействие с екстремалните ситуации.

В процеса на самообезпечаване на безопасността сред механизмите за психологическа защита има три групи: …