Определяне на психоемоционалното състояние по гласа и особеностите на лексиката

Гласът достатъчно точно съобщава на обкръжаващите за текущото състояние на човека: за неговите преживявания, отношението към фактите, самочувствието, а нерядко и за темперамента и за чертите на характера. Гласа позволява да се уловят емоциите на човека (гняв и печал по-лесно, ревност и нервност по-трудно).

В състояние на тревога или нервно напрежение се променя гласовия тембър на партньора. Този факт е намерил достойно приложение в безконтактните ( изцяло незабележими за събеседника) образци на „детектора на лъжата“.

Разшифровайки съобщението, обръщайте внимание както на силата на гласа, така и на височината на гласа:

• Явно висок – ентусиазъм, радост, недоверие;
• Прекалено висок , пронизителен – безпокойство;
• Мек и приглушен, с понижаване на интонацията в края на всяка фраза – мъка, печал, умора;
• Форсиране на звука – напрежение, лъжа.

Значително информативни невербални звуци:

• Свистене – неувереност, опасение;
• Несъответстващо на момента смеене – напрежение;
• Неочаквани спазми на гласа – напрежение;
• Постоянно покашляне – лъжливост, неувереност в себе си, безпокойство.

Характеристики на речника

Повече от всичко за вътрешното психоемоционално състояние на човека може да съобщи анализа на неговата свързана реч: как са поставени в нея логическите ударения, колко бързо произнася думите, как конструира фразите, какви отклонения от нормите има, измененията на думите, появата на думи-паразити, изчезване на паузите, прекъсване на фразата на половин дума. При това:

• Бързата реч – очевидна развълнуваност или безпокойство за нещо, страстно желание да убеди, или уговори някой, разговор за лични трудности;
• Бавна реч – високомерие, умора, подтиснато състояние, мъка;
• Накъсана реч – неувереност;
• Лаконичност и решителност на речта – явна увереност;
• Заекване – напрежение или лъжа;
• Нерешителност в подбора на думи – неувереност в себе си или намерение внезапно да удиви с нещо;…