Конфликтът в организациите

В управлението на персонала подборът и разстановката на кадрите не е единствен, а често и не най-сложен. Колкото по-голяма е конкуренцията в тази сфера, колкото по-голяма е организацията (следователно и по-голям персонал), толкова по-висока е квалификацията на персонала, толкова по-остри са другите проблеми.

Уви, кадрите не решават всичко, конфликтите в такава организация (вътрешни и външни) са значително над средното ниво. И конкуренцията е само една от проявите на тези конфликти.

Съществена роля за външните успехи играят вътрешните конфликти, които не трябва да се избягват дори при много строг стил на ръководство.

Най-лесно те се решават във фирми, които изискват много малко квалифициран и лесно заменим персонал. Конфликтите там е достатъчно да бъдат „забранени“ , а този който нарушава забраната просто се уволнява. Изобилието на претенденти, което стига за години напред прави още по-оправдан подхода „ няма хора – няма проблеми“ (или „ ликвидацията на неграмотността по пътя на ликвидация на неграмотните“). Въпреки, че никой ресурс не е безкраен, а последните години на родната ни история добре илюстрира и самия подход, и неизбежните му последствия – разрушаване на самата организационна система.

Субекти на конфликта

Възможните субекти на конфликта в организацията са:

• Администрацията на организацията;
• Средният управленчески персонал;
• Ниският управленчески персонал;
• Основните специалисти (по щат);
• Спомагателните специалисти (извън щата – по договори);
• Техническия персонал;
• Структурните подразделения;
• Неформалните групи служители…