Съотношение на активността и ефективността на персонала

Между силата на активността при изпълнението на задачите и ефективността на изпълнението и съществува връзка изобразена с графика във вид на обърнато „U“. На максималната ефективност съответства не максималната, а оптимална сила на активност, която не достига максимума, колкото са по-сложни и трудни задачите. По такъв начин за всяка дейност съществува своя недо – и преактивация оказваща отрицателно въздействие на нейната ефективност.

Фактори за активност могат да бъдат най-разнообразни аспекти на вътрешна и външна среда:

• Надежда за парично възнаграждение.
• Заплаха от наказание.
• Страх да не издържи изпитанието, да не бъде приет на работа.
• Страх да не извърши съдбоносна грешка, водеща до авария, личен банкрут и т.н.
• Вземането на допинги (в това число излишна чашка кафе).
• Психическо състояние, предизвикано от предшестващи събития (умора, напрежение, раздразнение, окриленост, приповдигнато настроение).
• Активизиращи външни фактори (суета, бързо придвижване на хора, шум, музика и т.н.).
• Ревност.
• Завист.
• Увлеченост от задачата и т.н.

От графиката се вижда, че за проста задача се изисква значително по-мощна активност, а за по-трудна задача по-малко мощна. С други думи за изпълнението на трудна задача оптимума на активност е по-нисък. Това се обуславя от това, че трудната задача изисква по висока концентрация и координация на усилията от простата задача. Излишната активност води до това, че субектът започва да включва в задачата и своите преживявания, както отрицателни – страх, опасения, неврозност, така и положителни – предвкусване на успех, голямо желание да се получи парична премия, надежда да се изпревари конкуренцията.

Пример:

А сега от простата и трудната задача да минем към изпълнителите.

Да допуснем, че имаме двама потенциални изпълнителя – А и Б, и задача със средна трудност…